Възстановяването от урагана превръща непознати хора в герои

Олд Форт, Северна Каролина, е идилично малко градче, сгушено сред планините Блу Ридж. В един типичен ден под покритите мостове бълбука рекичка, а велосипедисти и туристи изследват близката Националната гора Писга.

„Ако живеете тук от дълго време, дори не можете да отидете до магазина, без да видите 20 души, които познавате“, казва Мелиса, местен жител от рождението си, която познава почти всички в града.

На 26 септември 2024 г. дъждовете от урагана Хелън достигат над 394 мм за три дни. Слаби поточета се превръщат в бушуващи реки, повдигайки домове от основите им и изкоренявайки вековни дървета. Кални свлачища се спускат по планинските склонове, погребвайки коли, прекъсвайки електрозахранването, мобилните връзки и достъпа до цели квартали – както и между съседи.

„Наистина не можеш да опишеш това чувство – за миг светът на всички се промени“ каза Мелиса.

В типичния за Олд Форт дух реакцията на общността беше незабавна. „Всеки има работно превозно средство, с което да се придвижва наоколо, така че в рамките на 30 минути всички тези хора просто започнаха да прииждат с моторни триони и инструменти, за да се опитат да разчистят пътя.“

Мелиса е домакин в Airbnb от осем години. Тя притежава и управлява три места от обяви в Airbnb – по едно в Олд Форт, Ашвил и Блек Маунтин. „Обичам Западна Северна Каролина и нищо не ме прави по-щастливa от това да помагам на хората да се чувстват възможно най-комфортно – независимо дали са дошли тук на почивка, или за да помогнат на общността ни да си стъпи отново на краката.“

След урагана Мелиса отваря домовете си чрез Airbnb.org за 24 доброволчески групи и 13 семейства, разселени от урагана.

„Всеки ден можете да видите публикация от група, в която се казва, че от тяхната църква или организация с нестопанска цел пристигат с достатъчно храна за 2000 души“, казва тя. „Все още има хора без електричество и без работа.“

Аманда, доброволец от Джеймстаун, Северна Каролина, пристига в мястото от обявата в Airbnb на Мелиса с кола, пълна с пелени, адаптирано мляко и консумативи за спешни случаи. Това, което започва като обикновен престой, се превръща в семейна мисия. Аманда води децата си Ейвис, на 13 години, и Бригс, на 10 години, по време на следващите си пътувания, превръщайки мястото за настаняване на Мелиса в база за оказване на помощ.

Три месеца след урагана Хелън градчето Олд Форт все още се бори с възстановяването на щетите. Но през цялото време жилищата на Мелиса остават лъч на надеждата, предлагайки подслон и общност на хората, които помагат за възстановяването на любимия ѝ роден град.

„Успяхме да настаним няколко местни жители, които загубиха домовете си, и други, които нямаха електричество, вода и интернет – дори успяхме да свържем устройство Starlink, което помогна много. И, разбира се, приехме много доброволци, които идваха от други щати, за да помогнат.“

Децата се хвърлят в дейностите по възстановяването. Авис пише окуражителни бележки, които поставя в доставките на храна, а Бригс става „почетен служител на месеца“ в дарителския център, поздравявайки всяка кола, която се нарежда на опашката. „Никога не съм го виждала да работи толкова усилено“, спомня си Аманда. „Това беше повратна точка.“

Дните се превърнаха в мъгла от непрекъснати дейности. „Ставаме на разсъмване.“ „Веднага щом се зазореше, ние излизахме и понякога правехме доставки до 21:00 часа“, казва Мелиса.

Сред опустошението Мелиса намери надежда на неочаквани места. Включително когато Ейвис отказа да си тръгне, криейки се в къщата, за да остане близо до Мис Джойс, възрастната местна жена, с която щеше да се сприятели, или когато Аманда ѝ каза как Бригс се буди в 6:00 ч. сутринта и пита: „При Мелиса ли отиваме? Какво ще правим днес?“

За Мелиса това преживяване обяснява причината, поради която е отворила дома си за пътуващи.

„Шокиращо е да си помислиш, че някой, който не е оттук, е поел такъв ангажимент към нашата общност“, казва тя. „За кратко време те станаха част от нашето семейство.“